33

33

Ставаш на 33, както обичаш да казваш- „Страхотна възраст“. Аз съм човекът броящ годините и страхуващ се от тях (направо съм си герой от романите на Уелбек). Скромният и непохватен текст е моят подарък за теб… и една торта, не че не ни е сладко, но няма да навреди на настроението, за фигурата не отговарям. Да, знам, банално е и се повтарям, сигурна съм, че и досаждам с моето „биене“ в гърдите: Обичам те, обичам те, обичам те.

Не, не е само обич, не е само приятелство, не е само привличане, не е само страст, то е копнеж, нетърпение, очакване, вълнение,съпреживяване, споделяне, откровение и възхищение. Така те обичам всеки ден, и ден след ден става все по-силно, все повече част от мен, все повече част от нас. Не е имало и миг, в който да съм се съмнявала дали ти си Той, дори в най-яростните ми и необуздани състояния пак съм знаела, че нямам изход, няма врата, дори няма едно мижаво таванско прозорче ( в което най-вероятно бих се заклещила) за бягство, защото съдбата ми е слята с твоята, защото съм безпомощна пред чувствата си.

Странно е как сме различни в много неща и същевременно не се допълваме, а се размиваме един в друг, в общите ни представи, схващания и виждания за света. Боря се за всеки миг, боря се да го запазя, ако можеше да се събират мигове щях да имам стая пълна с надписани кутии и прилежно подредени мигове с теб, с нас…Мисля, че животът ми е напълно съвършен, за първи път се чувствам спокойна, умиротворена, аз, мнителната, вечно терзаеща се, невярваща, неспокойна, емоционална, не можеща да се владее. Сега се нося на облак в поза Буда и махам на хората преминаващи покрай мен в самолетите. Някак кръга се затвори, двата края успяха да се слеят и въжето стана стоманено. С две-три думи: Нищо друго не ми трябва на този свят, че и на онзи.

На теб ти желая да си много здрав и да имаш здрави нерви, за да продължаваш да ни обичаш все така всеотдайно.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *