Май’21

Май’21

Здравейте, хора. На този бюлетин му отне доста дълго време да се формира и изясни. Ако трябва да съм честна идеята да създам блог, “лежеше” точно на такава статия. Не обещавам да съм редовна, напоследък съм пестелива на обещания, тъй като никак не обичам да разочаровам, а не си имам голяма вяра в постоянството и последователността (сигурно е нещо временно). Ще си говорим (или по-скоро аз ще пиша, а вие евентуално ще четете) за мечти, приятелства, много книги, умерено вино, малко мода или даже никак, театър, изкуство, всеки път ми се иска да има Италия, обикновен и комерсиален туризъм, сериали, предавания, някоя и друга покупка, такива ми ти работи. Като цяло нищо ново, нищо впечатляващо, нищо блестящо с оригиналност, просто някакъв свят, който ме интересува и който може да споделяме заедно. Първи опит, но пък с всеки следващ ще става все по-добре.

1. Ciao Bella by Erica Firpo 

Ерика е пътешественик и журналист, която разкрива пред нас частица от необятния свят на Италия. В нейния подкаст говори за изкуство, храна, мода, пътувания, хотели, галерии. Коктейлни разговори и посещения зад кулисите. Аз съм в началото, но ми е изключително приятна.

2. Описанието по-долу беше преди да го посетим, абсолютен хикс от мен. Капучиното беше силно горчиво, вряло и пяната изчезна за секунди. За обслужването и цените няма да говоря, че се ядосвам.

Първото място, на което ще отида след като стъпя в Рим, а именно Sant’Eustacho il Caffe

И двамата с Красимир сме любители на кафето и макар да прозвучи като превземка, но едно от големите ни удоволствия в Италия е именно то, като до сега никога не сме попадали на лошо такова. Обичам да разказвам историята, как в Сицилия спряхме на един паркинг (в нищото) за автобуси и имаше нещо като малки сергии, взех си капучино с настройката, че едва ли ще се пие, а то се оказа страхотно. Не искам да сравнявам тук и там, но определено има доста да учим и да се потрудим с кафетата в България. А в това заведение, освен невероятното кафе, то и има още безброй изкушаващи неща.

Относно Рим, май няма някой да не знае, че го очакваме скоро и аз съм в лека паника, защото не съм сигурна, че ще искам да се върна.

3. Мода. Казах, че няма да има мода, а се появи още на трето място. Няма да задълбавам, само ще споделя, че продължавам да работя над капсулования гардероб, имам напредък и съм успяла да набавя някои основни неща, които бяха добре забравени в плик под леглото. Споделям цветовете, които определям като мои 🙂 В Pinterest има много варианти, които да запазите и да се водите по тях, както и идеи как да се съчетаят. Аз не съм от най-добрите в съчетаването, затова обикновено ходейки в магазини, знам точно какво търся и от какво имам нужда.

4. “Тънкото изкуство да не ти пука” от Марк Менсън. Като цяло не харесвам такъв тип литература, затова и тази отлагах дълго време, но миналата седмица минавайки да върна едни книги в Читалнята, я видях и “защо пък не”. Не мога да кажа, че е нещо невероятно, но има някои добри попадения и размисли, над които да се замислим и да ни отговорят за конкретни емоции и ситуации.

5. Поезия. Лични фаворити за последната половин година, са “От другата страна” на Галина Николова и “Това е моето време” на Франческо Томада.

6. Rick Steves  

Рик е американски писател-пътешественик, има над милион абонати в Youtube и май има защо. Прекрасни видеа, в които ни разхожда из света (колекцията за Европа е впечатляваща), показава ни красиви гледки, пренася ни във вековете история и ни среща с традициите.

7. “Спасяването на Венеция” по National Geographic, поредицата предстои да бъде излъчена на 15-ти май от 22:00 часа. “Венеция е град икона. Разположена върху 118 малки острова, тя прилича на спяща красавица в средата на залива, великолепна и замръзнала във времето. Но понякога, морето се осмелява да притеснява сладкия ѝ сън.”

8. Ще завърша с една мечта. 2020 година беше различна за всички ни, но въпреки всички трудности, които донесе, ни накара и да се замислим над нещата от живота, всеки извади своите изводи, някои не успяха, други леко усетиха накъде е техният път, аз съм от последните. Не съм открила смисъла или призванието, но успях да се примиря и приема доста неща, успях да погледна на света от друг ъгъл и да се опитам да се абстрахирам от околните и техните амбиции. Моите мечти са малки и крехки. Една от тях е да прекараме едно лято в Тоскана, да си вземем къща, да обикаляме района, да изпращаме залезите и посрещаме изгревите. Една от мечтите ми е да бъда малко по-смела и безразсъдна, за да сбъдвам живота си.

Не знам кога ще е следващият път, надявам се скоро. Също така се надявам да има и опцията “Subscribe”, работи се над нея.

Дотогава бъдете здрави и с най-добри чувства, Ирене ~



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *