Бягство за малко

Будапеща, по-бързо стигнахме до там отколкото до работа отивам. Будапеща е голяма любов, която затвърждавам отново, несъвършена, малко изцапана, малко разбити пътища, малко повече скитници, обаче толкова жива, има нещо невероятно силно в този град, чувстваш се хем у дома, хем има сладката тръпка от това да си извън вкъщи. 

А за деца е чудесно, Никол се оказа голям герой ( честно казано нямах ѝ много доверие относно издръжливостта и държанието), първия ден извървяхме 20 км и тя заедно с нас, без никакво мрънкане, единственото разочарование беше, че не открихме магазин на Дисни в града, но за сметка на това имаше техен щанд в един от моловете. Много сладолед, зебри, жирафи, като цяло много ядене имаше, много капучино, много приятели, много слънце, много детски смях – идилия.  

Имахме леки опасения как ще се представи Андрей пред бабите, но и той се държа мъжки. Извода е пак ще го оставим и пак ще вземем Никол, а като порастне малко и него, страхотно е да пътуваш с децата си.