Prague – The colorful city

Много обичам да си разглеждам блога. Не го правя често, но когато се случи е прекрасно. Той е моята машина на времето, събрал в себе си безброй спомени, преживявания и емоции. Днес докато обмислях дали да не променя малко разни неща в изгледа му, забелязах, че в някои от постовете има само снимки, дори една дума няма.
В Прага бяхме отдавна, в далечната 2015-та година, 7 години по-късно решавам да допълня поста с няколко думи. Който ме познава, знае, че ходейки в държава с различна географска посока от юг, го приемам за компромис от моя страна и жест, който правя към съпруга си обикновено 😁 Но след това бивам опровергана (както повечето случаи в живота) и се влюбвам безвъзвратно. Така стана и с Прага. Тъкмо напускам туристическата агенция и се гмурвам в света на корпорацията, но отмъквам 4 чартърни билета, и средата на октомври месец летим за там. Времето е дъждовно, хладно и мрачно, но пък цветните сгради и странноприемниците достатъчно уютни. Странноприемница – каква дума само.
Бяхме наели апаратмент под наем и беше идеален вариант. Нямам представа къде ходихме и кои заведения посетихме, но до днес пазя спомена за „наш татарак“ или тартар, патицата със зеле и страхотната бира. Прага е очарователна и аз ще се върна, само ще е през лятото, защото когато грее слънце нещата влизат в друга категория.

































