Larousse

Larousse

  Да научиш детето си на любов към книгите е едно от най-прекрасните неща, които съм постигала в живота си. Много съм горда с мен си, а и разбира се с нея. Не става лесно, не става изведнъж и едва ли става на 30 години, или и да става само като си представя това колко пропилени години без книги са и направо спирам да го мисля. Та за пътя до успеха… трудно си е, всяка вечер, изморен, полузаспал, изнервен, лишаваш се от сериала, от твоята книга, от сладки приказки с любимия, от това да си измиеш косата, но всяка победа иска своята жертва, лягаш и започваш. Понякога препрочиташ едно изречение по 10 пъти, едвам се сдържаш да не изкрещиш „Стига си ме прекъсвала!!!“, четеш Дора всяка вечер в продължение на месец, в следствие, на което я научаваш наизуст или докато четеш тя изведнъж става и си тръгва (сетила се е за нещо по- интересно), или още на първото изречение разлиства следващата страница и следващата, и следващата…Всичко това си заслужава, когато вечер чуеш:“Не искам да гледам детско. Искам да ми прочетеш приказка. Днес е твой ред, утре на тате.“ или когато детето ти употребява думи (и то на място), които средно статистически човек сигурно няма в речника си или „Хайде да започнем да учим буквите, защото искам да мога да си чета сама, колкото си искам.“ или „Ще ми купиш ли нещо? Може да отидем до някоя книжарница.“ (4г)

В случая препоръчвам „Моят първи Ларос на въпросите“, има доста интересни неща, не всички са достатъчно лесни за разбиране от 4 годишни, но при повече търпение и малко префразиране от наша страна (задължително с разказвателен глас) се получава наистина чудесна енциклопедия за най-малките, с отговори на много въпроси. 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *