Rome is Rome

Rome is Rome

Така ми се иска да започна с някоя ода за Рим или с нещо свръх оригинално, но в случая нито имам данните за такова нещо, нито има нужда от него, защото каквото и да кажем за този велик град ще е малко. Разпространявам навсякъде, че в предишния си живот съм била римлянка, от толкова повтаряне и шеги, направо започнах да го вярвам. Еми това е, десет години по-късно се върнахме в Рим и беше също толкова невероятно, както и първия път. Хем познато, хем десет години не са малко време, хем Рим беше второто място в Европа, което посетихме в живота си. Искам да кажа, че, когато си бил в Рим и след това на всички останали места, то летвата е много високо качена. Продължавам да повтарям, че хората, които не са впечатлени от Рим не трябва да се страхуват да ми го кажат , а трябва да му дадат задължително втори шанс без предразсъдъци, разбира се, че няма как да е като по Инстаграмските снимки, защото е много по-хубаво.

При мен нещата се получиха наобратно. Да, знаех къде е Италия, знаех някаква история от обща култура, чувала съм за Колизеума и Ватикана, разбира се за спагетите и пицата, модерни снимки не бях виждала, тъй като тогава не беше ерата на социалните мрежи или е била, но аз както винаги съм една крачка назад от всичко актуално. Затова и някак не си представях какво точно очаквам да видя и в какви мащаби, докато не се изправих пред фонтана ди Треви, на следващия ъгъл пред Пантеона, на по-следващия пред Пиаца Венеция и така до безкрай. Започнах да забелязвам всичко. Ако тогава бях чувала за възклицанието “Уау”, щях да го употребявам на всяка крачка. И така се роди любовта ми, записах се на уроци по италиански език, започнах да гледам всички италиански филми, да слушам предимно италианска музика, започнах да се интересувам от изкуство и история свързана със страната, от храната и обичаите, от различията в регионите и обединяващите ги неща. Обещах си всяка година да ходя в Италия, независимо за колко време и къде, просто имам нужда да дишам техния въздух.

Но няма да Ви занимавам с неща от преди 10 години, ще Ви разкажа как планирахме тази почивка, а тя накрая си се оказа тежка екскурзия. Решихме да вземем Никол с нас, тъй като е била в няколко от по-големите европейски столици, вече е на 9 години, сама прояви желание и интерес да дойде, а и нали, да ѝ покажем Рим, храната ще ѝ хареса. Андрей не успя да се класира, за което ми беше мъчно преди да тръгнем, но след това бях напълно обедена, че това преживяване не беше за него, поне на този етап. Знам доводите на много родители, които водят децата си навсякъде и аз се стремя към това, почти никога не ги оставяме, дори и да имаме тази възможност, безкрайно обичаме да сме с тях и не ни тежат за нищо и никъде, а и искаме да преживяваме емоциите заедно, но пътуването с цел разглеждане, особено в период без количка, комбиниран с 4 годишно момченце, което мрънка малко повече от обикновено, се оказва трудно.

Решихме да спим в небезизвестния квартал Трастевере, за да ни бъде романтично вечер и близо до всички забележителности. Тук има един момент, че все си казваш “Еее, айде ще се приберем пеш, 2 км са само” и накрая са станали 25 км за деня, което както и да го гледаме си е страшно много ходене, но предимство беше, че се прибирахме за 2 часа, в които да си починем и избегнем най-големите горещини или проливен дъжд. Вечеряхме в Трастевере и така не се притеснявахме за вечерен час или дълги разстояния след вечеря с дете. Ако питате Красимир, ще Ви каже, че предпочита в по нов квартал с широки улици, ако питате мен, Трастевере завинаги. Хотела бяхме запазили 2 месеца по-рано и с право на анулация до деня на пристигане, не беше луксозен, но имаше всичко необходимо, включително и чар. Пак вметка, че ни настаниха в съседен вход на хотела, където имаше няколко стаи, не съм сигурна точно какво се случи, но някак ни харесаха и ни дадоха стая на горен етаж (втори), а не приземна, която е на нивото на улицата, стаята ни имаше гледка към вътрешен двор, беше прохладно и тихо.

Отново минахме през повечето забележителности, като Свети Петър беше единствената, която посетихме отвътре. Нямаше никакви притеснения, нямаше опашки или струпвания на хора. Ако сте били в нея, знаете чувството, влизаш и се чувстваш мравка, влизаш и сякаш си в друг свят. Не съм набожна, не съм и атеист, но тази църква е отвъд разбиранията ми, дори и усещанията ми бяха различни и необясними.

Най-хубавите гледки са от Terrazza del Pincio и Giardino degli Aranci, времето не беше с нас и на двете места, но дори и това не попречи да видим града от високо. Разгледахме кварталите Trastevere, Rione Monti и Testaccio, седяхме на испанските стъпала (но само във високата част, тъй като надолу не беше позволено), почивахме си отстрани на фонтаните при Пиаца Венеция, снимахме се на Пиаца Навона, ядохме сладолед до Пантеона, посмяхме се пред Колизеума, поцелувахме се на фонтана ди Треви, обиколихме най-голямата им верига книжарници да търсим една книга, която не открихме, пихме кафе пред фонтана на Костенурките, ядохме пържена риба в хартия на една пейка в парк, скрихме се от дъжда в магазина на Zara, Красимир ми върза гривна на крака, която купи за Никол, а тя не я хареса, разгледахме футболния магазин на “Roma”, пихме просеко на едни стълби заобиколени от тинейджъри с бири, не донесохме нищо освен една покривка на майка ми и една голяма кутия Тик-Так на Андрей и страхотното си настроение.

Така приключи всичко, с продължителност един миг и с много спомени. 30 дни по-късно само като се сетя и ми прескача сърцето от радост, този ефект търся цял живот, от едни наглед малки неща да получавам сърцебиене.

Пожелавам Ви Рим, Ирене~



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *