Първи рожден ден

Първи рожден ден

Ще попиша малко повече този път. Първо ще е Андрей, после ще дам рецептата за тортата, а накрая ще разкажа и за палатката, 3 в 1.    Много си мисля за децата си и колко много неща искам за тях. Дойде време за мечти и 

Разходки

Разходки

Всички прекрасни, щастливи и удовлетворени лица по снимките не винаги са такива. Колкото и да показваме невероятните си деца, които са проходили на 6 месеца, ядат всичко каквото им предложим (най-вече броколи и марули), четат книги на 4, детски филмчета никога, добри са, отговорни, честни, 

Мъници

Мъници

Най-вероятно безбройните снимки на деца отегчават хората, но на мен все ми се струват недостатъчни, да не говорим, че освен тях не виждам кога и къде по-пълноценно бих оправдала купуването на камерата. Та това е една наша съвсем нормална и обикновена снимачна сутрин, която преминава 

Андрей и 8 месеца заедно

Андрей и 8 месеца заедно

 Вече е банално да повтарям колко бързо минава времето, обаче е полезно да си го припомням, когато започна да мрънкам и негодувам как имам хиляди задължения покрай Андрей, как нямам никакво време за себе си, как не мога всеки петък да съм с приятелки, как 

Me, Myself and Nicol

Me, Myself and Nicol

Никол. Тя ме учи всеки ден, всеки ден ми показва колко е съвършена, как едновременно е дете и възрастен, или не, по-скоро еднорог или някое друго митично същество, необременено, чисто, искрено. Чак ми се струва невъзможно, като се има предвид днешния свят все си мисля, 

33

33

Ставаш на 33, както обичаш да казваш- „Страхотна възраст“. Аз съм човекът броящ годините и страхуващ се от тях (направо съм си герой от романите на Уелбек). Скромният и непохватен текст е моят подарък за теб… и една торта, не че не ни е сладко,